Болоня - ресторантът, където часовникът е задължителен

A Bologna è nata la prima osteria "a tempo"

Болоня е един от символите на Италия и често посещавана туристическа дестинация - типични за там са тортелините, мортаделата, портиците, който са над около 40 километра, кулите, макар и до наши дни да са останали съвсем малко. Не случайно и в миналото е бил наричан „Градът на стоте кули“. В Болония също така се намира и най-старият университет в Западна Европа. За съжаление обаче поради пандемията и намаляването на туризма, собствениците на различни бизнеси предприемат различни стратегии, за да продължат да се развиват и да съществуват.

Типичен пример за това са Антонела Де Санктис и Мирко Карати, собствениците на един най-обикновен ресторант на име Vâgh íñ ufézzí (което на  диалект означава „Отивам в офиса“), които решават да предприемат един по-различен ход, за да оцелеят в извънредното положение на Covid-19, което доведе до драстично намаляване на броя на масите и възможните клиенти.

Вдъхновени от един стар ресторант от двадесети век, Ghiton, където клиентите са яли само боб и са плащали според времето, прекарано на масата, собствениците на Vâgh íñ ufézzí решават да експериментират и да опитат нещо подобно и в наши дни. 

Сега във Vâgh íñ ufézzí е възможно да се консумират обичайните традиционни ястия, в същите непроменени порции, но резервацията е за определен времеви интервал, с фиксирана цена и неограничено количество храна.

Менюто включва 9 ястия и в дадения период от време е възможно да се консумира всичко без ограничения, от предястия до десерти. Щом изтече времето от 60 минути обаче, масата трябва да се освободи.

Резервация за 1 час във Vâgh íñ ufézzí струва 18 евро на човек. За 2 часа общата цена е 26 евро на човек. 

Друг интересен пример за нестандартна идея от сферата на ресторантьорството - Милано - заведението, където плащаш с последователи.

Фейсбук страницата можете да видите тук

Сайтът на можете да видите тук

Адрес: Via de' Coltelli, 9/C, 40124 Bologna

Източник: Virgilio.it

Коментари

Популярни публикации от този блог

Моята книга - „Италия - вечната приказка“

L.O.V.E. - Статуята с форма на среден пръст пред Миланската борса

Един 10-годишен полет в италианската музика - историята на „Ил Воло"