„Бачи Перуджина“ - едно стогодишно пътуване през историята на италианския шоколад
Италианците влагат страст във всичко, което правят и няма как да останат незабелязани. Ще измайсторят макет на огромна 2-метрова кафеварка пред един от символите на Неапол, ще направят лазаня в тубичка от паста за зъби, ще поставят Гинес рекорди - за най-голямото оризово кюфтенце в света (т. нар. аранчино), за най-много топки сладолед на фунийка, за на-голямото коледно дърво над водата, ще впрегнат затворниците в направата на бира, ще изстрелят салам в космоса или просто италианска олимпийска състезателка ще позира... с пита пармезан.
Всички тези интересни истории са и причината поради която реших да напиша книга и да споделя невероятните неща, които съм събирала през всичките тези години, разказвайки и много от моите лични наблюдения и истории от Ботуша.
На „Бачи Перуджина“ съм посветила цяла една подглава в книгата ми, защото Перуджа завинаги остана в сърцето ми. Там прекарах като студентка един месец, като посетих и фабриката „Перуджина“ - изживяване, което ме накара да осъзная още повече колко обичам Италия.
В тази статия ще ви загатна част от историята на „Бачи Перуджина“, за която ви разказвам в „Италия - вечната приказка“. Тези наистина вкусни италиански шоколадови бонбони се подвизават на всяко летище с лъскавата си подаръчна опаковка, на която са изобразени двама влюбени на син фон под звездното небе, като вече асортиментът на „Бачите“ е наистина голям. Освен всякакви вкусове, цветове, кутии, компанията залага изключително много и на рекламата, а в следващите няколко реда ще видим как точно „Бачи Перуджина“ се превръща в световно известен бранд, разпространен из цял свят.
„Над 300 милиона бонбона „Бачи Перуджина“ се продават всяка година, а 1500 се произвеждат на минута. 55 са страните в които се изнасят. Ако наредим всички бонбони, изнесени до този момент един до друг, то те ще обиколят 10 пъти света.“
Едно от основните неща, на които „Перуджина“ залага в лансирането на шоколадовите си бонбони „Бачи Перуджина“ (от италиански bacio - целувка, baci- целувки и „Перуджина“ - от град Перуджа) е традицията. Фабриката за шоколад има над сто годишна история и интересна легенда, която да предложи на феновете си.
ИСТОРИЯТА
⧫ 1919 година - „Перуджина“ отваря първия си магазин и за няколко години към него се присъединяват още 12. В самото си начало фирмата разполага с едва 15 работника, а след края на Първата световна война „Перуджина“ има над 100 работника.
⧫ През 1922 година Луиза Спаньоли, съпругата на един от съоснователите, смесва остатъците от натрошените лешници, които са били останали в цеха, и обвива с тях цял лешник, като залива всичко с шоколад. Така получените бонбони тя нарича „Кацото“, като по-късно са прекръстени на „Бачо Перуджина“ от Джовани Буитони (кацото буквално означава удар с юмрук).
⧫ През 1923 семейство Буитони поема изцяло контрол над „Перуджина“.
⧫ 1934 година - „Перуджина“ остава в историята също с това, че едно радио предаване, спонсорирано от компанията, е и първият случай на спонсориране в Италия.
⧫ През 1939 година „Перуджина“ успяват да достигнат дори до Америка.
⧫ 1980 година - ражда се кутията във форма на тръба пълна с бонбони „Бачи“. През първия половин век от създаването си бонбоните са били „жест на внимание“ и „израз на любов“. С промяната на нагласите, нравите и обичаите през 80-те години се е оформила и една нова публика, която е неформална, любопитна и от гледна точка на езика - не толкова ангажирана, а именно младите хора. Така се ражда идеята за тръба в която да се поставят бонбоните.
⧫ 1991 година. „Перуджина“ става част от Нестле Италия.
⧫ 1997 година - „Бачи Перуджина“ имат винаги с какво да изненадат и да превърнат всеки един момент в специален. Това се случва и на 8-ми април 1997 година, когато самолет на Alitalia AZ610, пътуващ от Рим до Ню Йорк, бива изцяло декориран и преобразен като една огромна кутия във формата на тръба, пълна с шоколадови бонбони „Бачи“.
⧫ 2000 година - с разрастването на интернет се ражда и сайтът на „Бачи Перуждина“, който за няколко години си спечелва над 400 000 фена.
⧫ 2000 година - с разрастването на интернет се ражда и сайтът на „Бачи Перуждина“, който за няколко години си спечелва над 400 000 фена.
⧫ 2009 година. Късметчетата винаги са били една от запазените марки на бонбоните „Бачи Перуджина“. Стартира проект за авторски късметчета - изпратени са над 40 000 фрази. Фредерико Моча, писател и идол на новите поколения, е главният съдия. През декември 2010 година 15 любовни фрази са публикувани и съпътстват бонбоните „Бачи“. Днес авторските късметчета в бонбоните, включително и онези от конкурса през 2009 година, са около 150.
⧫ 2022 година - по повод 100-годишнината си компанията пуска лимитирана колекция Dolce&Gabbana. На мен лично са ми сред любимите, освен класическите с млечен шоколад, защото бяха с вкус на лимон.
⧫⧫⧫
ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА „БАЧИ ПЕРУДЖИНА“
„Бачи Перуджина“ се отличават с две неща, които са неизменна чат от облика и имиджа на фирмата - сребристо-синята опаковка с целувката на двама влюбени, озарени от звездното небе, и късметчетата, който обвиват всеки един бонбон.- Картината на опаковката на двамата влюбени е нарисувана от Фредерико Сенека, художественият директор на „Перуджина“ през 20-те години на ХХ век. Той пресъздава картината на Франческо Айец „Целувката“ и създава типичната синя опаковка с образа на двамата влюбени, а през 1940 година се добавят и звездите над тях, който озаряват цялата картина и са също запазена марка, заедно с късметчетата.
- Традицията е важна и неизменна част, както и ценност за компанията. През 1997 година се ражда историческият музей „Перуджина“.
- През 2008 година се ражда и детската градина „Перуджина“ (на територията на първата детска градина в Перуджа), която отваря врати през 60-те години, като сключва договор с Нестле Италия и се ражда и т.нар. Консорциум Abn със съдействието на област Умбрия и община Перуджа.
- Освен загриженост към обществото, компанията показва и загриженост и отговорност към околната среда. През 2009 година се стартира проект „Слънцето- приятел“, благодарение на който са инсталирани фотоволтаични клетки на някои от предприятията за производство на слънчева енергия.
- Това обаче съвсем не е всичко. Компанията неуморно се опитва да популяризира марката си като за целта прибягва до някои наистина иноватовни техники и средства. През 2009 година стартира проект „От Джовани за господин Джовани“. Кампанията тръгва от една съвсем простичка идея, но която идея привлича стотици хора. Джовани, едно обикновено момче влюбено в съседката си, иска от нея целувка за Свети Валентин. Тя му отговаря, че ще го целуне, само ако 50 000 човека по имейл го помолят да го направи. Така Джовани се обръща към интернет аудиторията - публикува видео в Youtube, създава сраница във Фейсбук, а „Перуджина“ организира срещи на площада, прави публикация в сайта си и за няколко дни Джовани привлича вниманието на половин Италия върху себе си, която се втурва да му помогне, като му изпраща смс-и, имейли и го подкрепя на сайта на „Перуджина“. Резултатът? Джовани успява да получи така желаната от него целувка. Видеото можете да видите тук.
- Друга не по-малко успешна кампания на „Бачи Перуджина“ е световният рекорд на Гинес за най-голям шоколадов бонбон в света през 2003 година. Бонбонът е висок 2.15 метра и е с дължина 7.26 метра. Тежи 5980 килограма. Тук можете да видите някои мои снимки, на една от които позирам през 2013 година с големия макет на бонбона (изглежда една идея по-голям може би защото съм едвам 1,50 😁)
В книгата си споменавам и един от филмите, чеито действие се върти около фабриката на „Перуджина“, а именно „Уроци по шоколад“ (Lezioni di cioccolato). Ако успеете да го намерите, ви го препоръчвам силно, защото не е просто романтична комедия, а может еда видите и част от самата фабрика ин прекрасното италианско градче Перуджа.
„Перуджина“ и бонбоните „Бачи Перуджина“ са добрият и успешен пример. Те доказват, че с желание, труд и търпение няма невъзможни неща.
„Перуджина“ и бонбоните „Бачи Перуджина“ са добрият и успешен пример. Те доказват, че с желание, труд и търпение няма невъзможни неща.
Източник: https://www.baciperugina.it/
Автор - Михаела Манасиева
Коментари
Публикуване на коментар