Съвременният сладолед - една италианска история
От съхранението на леда до създаването на фунийката или колко фундаментална е била всъщност интуицията на италианските майстори на сладолед
Сладоледът, все по-често срещан вече у нас и с италианското си име „джелато“, присъства в почти всяка култура, а консумацията му определено не е само през горещите летни месеци. И макар да има най-различни вкусове, предпочитания или начини той да бъде използван като атракция (например сладоледът в Турция, който трябва да си „откраднеш“, панираният сладолед или сладоледът с вкус на пица), идеята е сходна навсякъде - кремообразен леден десерт с различен вкус.
 |
Началото
Както може би се досещате - почти невъзможно е да се установи точният произход на сладоледа. Още от най-дълбока древност хората са намирали най-различни начини, за да се освежат и да утолят жаждата си със сняг или лед, като понякога са добавяли и различни вкусове (според характерните за района плодове или мед).
И все пак източниците са единодушни, че изобретатели на съвременния сладолед са именно италианците. Според един от източните, Куинто Фабио Горго, през 62-ра година пр. Хр. Нерон внася в Рим първите десерти, направени на основата на плодове, мед и сняг. Необходимо е обаче време, за да се премине от nivatae potiones, както са наричали римляните тези десерти, към един техен по-модерен вариант - това се случва през XVI век.
 |
Кой точно е измислил съвременния вариант на сладоледа, който днес консумираме е битка, която се води между Руджери, птицевъд от Флоренция, и неговия съгражданин Бернардо Буонталенти, архитект по професия.
По всяка вероятност нещата са се развили по следния начин - Руджери успява да спечели конкурс, обявен от Медичите, за създаването на най-оригиналното ястие. Със своя „лед с подсладена и ароматизирана вода" Руджери си спечелва такава слава, че през 1533 година Катерина де Медичи го взима със себе си в Париж за сватбата на херцога на Орлеан, бъдещият Анри II. Такива са слуховете, но официалната информация за това е оскъдна.
От другата страна е архитектът Бернардо Буонталенти, който презентира на Козимо Старши една нова рецепта - охладен крем, на основата на мляко, жълтък, мед и ароматно вино с бергамот, лимон и портокал. Изобретението е било поднесено на един изключително важен гост, Карлос V, крал на Испания, а успехът - мигновен.
Продавач на сладолед, 1700 г.
Снимка - Bridgeman / Aci
Съхранението на леда
По онова време най-големият технически проблем е бил всъщност производството и съхранението на леда. На целия италиански полуостров са се измисляли всевъзможни начини, за да се съхрани и да се предотврати неговото разтопяване.
За богатите ледът е бил лукс, но и незаменим при съхранението на храна или медикаменти в болницата.
Днес в Сардиния имаме възможността да се разходим по т.нар. „Camminu de is niangios“ - пътят, по който от XVI до XIX век сезонните работници внасят снега, който оставяли в „domus de su nie“, или „къщите за сняг“, от планината в равнината, за да бъде след това препродаден на снежни блокове.
В Сицилия снегът е бил съхраняван в естествени земни кухини през зимата, наречени „neviere“, и едва по-късно започват да го откарват в града с каруци, като е бил покрит със слоеве пепел и папрат, за да не се разтопи.
Шотландецът Патрик Брайдон споделя през 1767 г.: „Няма събитие, организирано от благородниците, на което снегът да не играе важна роля - липсата на сняг, както казват самите те, би било по-лошо и от липсата на жито или вино“.
 |
| Неаполитански майстор на сладолед със своя щанд за сладолед и безалкохолни напитки. Края на XIX век (Снимка: Hulton Archive / Getty Images ) |
Но откъде води началото си производството на изкуствен лед?
През Средновековието изкуственият лед се създава чрез добавяне на калиев нитрат към естествения лед. Другата добавка е също серният диоксид, който поддържа температурата до -30° C.
През 1626 г. според различни източници мъж на име Санторо успява да получи същия резултат, като добавя кухненска сол към снега в съотношение 1:3.
През 1597 г. Галилео изобретява термометъра, който прави възможно и дозирането с точност на различните компоненти.
Първите машини за лед са наречени „sorbettiere“ - това са теракотени цилиндри, в които се поставят лед и други химически съставки.
 | |||||||||
| Снимка: Transcendental Graphics / Getty Images |
Сладолед на мода
През XVII век сладоледът е бил удоволствие, достъпно предимно за аристокрацията. С навлизането на различни храни и подправки, като кафето, чаят и какаото, сладоледът претърпява най-различни трансформации.
Oще в края на седемнадесети век Антонио Латини, главен готвач на испанския вицекрал на Неапол, публикува „Lo scalco alla Moderna“, където темата е изкуството да се организират банкети, но включва и глава, посветена на сорбето и замръзналата вода. Сред рецептите, наред с класиката, като цитрусови плодове или кедрови ядки, има и много необичайни такива, като например сорбе с вкус на патладжан или тиква.
През 1891 г. гастрономът Пелегрино Артузи (считан за бащата на италианската кухня) публикува книга, която впоследствие се превръща в бестселър, а именно „La scienza in cucina e l’arte di mangiar bene“ или („Науката в кухнята и изкуството да се храниш добре“) - първата колекция от регионални рецепти след обединението на Италия. Сред предлаганите десерти има и нови неща, като нуга, кестенов сладолед и предшественикът на сладоледената торта.
 |
Сладолед във фунийка
Сладоледът започва да се похапва навън с изобретяването на фунийката. Има няколко теории откъде тя води началото си. Най-известните са свързани с Итало Маркиони, италианец, емигрирал в САЩ, който патентова машина за производство на фунийки през 1903 г., и с Джовани Торе, лигурец от Бусана, който създава първата пещ за производство на фунийки, по-късно представени на изложението в Торино през 1919 г.
Италианците не са единствените, които претендират за откриването на фунийката - един сирийски емигрант в Ню Йорк и продавач на традиционни пържени вафли, приготвени в преса за вафли, следва интуицията си и започва да ги пълни със сладолед от съседния павилион по време на панаира в Сейнт Луис, Мисури през 1904 г.
Така започва всъщност и ерата на сладоледа, като част от разходката ни през горещите летни месеци и не само.
Гинес рекорда за най-много топки сладолед, наредени на една единствена фунийка можете да видите тук.
А кой е най-странният вкус, който вие сте опитвали?
Източник: Storica National Geographic
Автор - Михаела Манасиева
Ако тази статия ви е харесала, можете да прочетете също:
Паста за зъби с вкус на...лазаня
Паста за зъби с вкус на...лазаня
Коментари
Публикуване на коментар